Повечето азивтски държави имат свои традиционни медицински методи, които все още се прилагат повсеместно. Билките играят основна роля, но тяхната употреба е съобразена с начина на мислене, който често съществено се различава от този в Западния свят. Сега лекарствените растения се изследват усилено от учените, което би трябвало да спомогне за изясняване на мястото им като лекарства при различни заболявания и може би за откриване на нови техни приложения.
Аюрведическата медицина - най-старата система на лечение, известна на хората
Индия е родината на аюрведическата медицина - най-старата система на лечение, известна на хората. Днес тя продължава да е на почит и използва холистичния подход, при който здравето е обект на интерес от гледна точка на човека като цяло. Родена по бреговете на река Инд, аюрведическата медицина се практикува вече 5000 години и е силно повлияна от индуистката философия. Първоначално знанията се предавали устно от духовните водачи. Но към VIII в. пр. Хр. постепенно се създават множество медицински трактати.
Системата се разпространява из цяла Азия по същото време като будизма - през I и II в., и оказва влияние върху много други лечебни методи, особено в Тибет и Китай. В аюрведическата медицина се смята, че здравето зависи от хармоничното взаимодействие между три основни енергийни сили (доши), за които се твърди, че управляват всички жизнени процеси. Това са вата (принципът на въздуха и движението), питта (принципът на огъня и преобразуването) и кап-ха (принципът на водата, който осигурява сплотеност и подкрепа).
В аюрведическата медицина се използват към 1250 растения
Смята се, че от раждането си човек има своя комбинация от доши, която определя неговата физическа конституция и предразположеност към болести. Аюрведическата медицина взема под внимание темперамента, получен от дошите, както и моментното му емоционално състояние и начина му на живот. В аюрведическата медицина се използват към 1250 растения. На пациента се предлага индивидуална билкова смес под формата на отвари, лосиони, лапи или таблетки.
Например човек с темперамент капха (който предразполага към наднормено тегло и летаргия) може да се лекува с джинджифил и черен пипер. Темпераментът питта понякога се нуждае от андрографис или корен от глухарче - растения, които не бива да се дават на типа вата. Вместо това за него е полезен розмаринът, който е прекалено „горещо“ растение за личностите питта. В миналото били открити тежки метали в много аюрведически лекарства. Някои растения също били използвани погрешно и безопасността на редица индийски билкови продукти била поставена под съмнение.
Билковите методи се практикуват от хилядолетия в Китай и Япония
Традиционните медицински методи, често основаващи се на употребата на билки, се практикуват от хилядолетия в Китай и Япония. Сега те съжителстват редом със западната медицина. Разработени са официални програми за изследване на растенията и сътрудничеството между лекарите, практикуващи старите и новите методи, започва да дава резултати. Според таоистката философия, всичко във Вселената зависи от взаимната обусловеност на два противоположни принципа - ин и ян.
Взаимодействието им поражда живителната сила (ки, чи или ци), която циркулира в тялото през 12 основни меридиана. Смята се, че болестта е резултат от блокиране или липса на равновесие в този поток и всяко лечение води до възстановяване на баланса между ин и ян. Традиционната китайска медицина е повлияна и от друга система на мислене, основаваща се на теорията за петте елемента - огън, земя, метал, вода и дърво. Всеки от тези елементи се свързва с точно определени органи, емоции, вкусове и растения.
„Горещи“ и „студени“ растения
През I в. в трактата за билките Shen Nong се споменават над 250 от тях и са описани техните „температура“ и „вкус“. Съчетанието на двата фактора определя лечебния им потенциал. Растение, което е „горещо“ (ян), люто, сладко и ободряващо като женшена, се използва за лечение на „студени“ заболявания (ин). За да се намали излишъкът от ян, са нужни „студени“, горчиви и солени билки като страничноцветна превара. Терапевтичните качества на растението зависят и от мястото, където вирее. Дадена билка на малка надморска височина ще има различни лечебни свойства спрямо друга, растяща високо в планината. Начинът, по който се обработват, също оказва влияние върху тяхното въздействие.
Традиция, жива и до днес
Традиционните билкови лекарства все още са широко разпространени в Китай и са обект на научни изследвания. Проучени са над 8000 вида растения. Изследователският институт към Академията в Пекин, най-големият в Китай, си е поставил задача да установи връзки между теориите на традиционната и съвременната медицина. Около 3000 учени, лекари и лаборанти работят там по стотици проекти. Медицина кампо Китайската медицина навлиза в Япония през VI или VII в. и се е развила там под името кампо (в превод „китайски метод“).
В края на XIX в. японското правителство приема западната медицина, като се отказва от кампо, но напоследък се забелязва значителна промяна в политиката. В Токио е основан изследователски шститут по традиционна медицина, много университети предлагат курсове по фитотерапия и кампо отново е част от учебната програма в медицинските училища. Други източни традиции Унани Тиб е медицинска школа, възникнала в Древна Персия около 980 г. и е разпространена из целия арабски свят и в Индия, където се практикува и до днес. Аюрведическата медицина е силно повлияна от идеите на Унани Тиб.
Публикувайте коментар