Копривата (Urtica dioica L.) е сред най-разпространените лечебни растения у нас, като за целебни цели се използват листата и коренището. Листата се берат през време на цъфтежа. Обикновено копривата се окосява, а листата се събират, след като увехнат, защото по-малко парят. Сушат се на сянка или в сушилня до 50°С. Изсушените листа са със зелен цвят отгоре и по-светъл отдолу, без миризма и вкус. Коренищата се берат рано напролет, преди развитието на растението, или късно наесен (ноември). Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня до 50°С. Химичен състав на копривата Листата съдържат витамин К, гликозида уртицин, дъбилни и белтъчни вещества, мравчена киселина, витамин С, витамин В2, провитамин А, пантотенова киселина, сйтостерин, хистамин, (3-каротин, ксантофил, виолаксантин и др. Коренището съдържа...
Лечебните растения, които не съдържат отровни и силно действащи вещества, могат да послужат за приготвяне на лекарствени форми за вътрешно и външно приложение при домашни условия. Начинът на приготвяне зависи от химичния състав на действащите вещества, от тяхната разтворимост в различни разтворители (вода, спирт и др.), от вида на използваните растителни части (цветове, листа, кори, корени, коренища, семена и др.). Най-често и широко прилагани лекарства във всеки дом са прясно приготвените водни извлеци, наричани запарки и отвари. Листа, цветове и други растителни органи, от които лесно се извличат действащите вещества, обикновено се приготвят във вид на запарки. От листата изключение прави мечото грозде, от което се приготвя отвара. По-твърдите растителни части като кори, корени, коренища и др. се приготвят под...
Българската народна медицина води началото си от времето на траките, славяните и прабългарите. Не знаем много за дейността на народната и официалната ни медицина нито през Първото, нито през Второто българско царство. От въпросника на цар Борис I, изпратен до папа Николай I в 869 г., се вижда, че българите използват народната медицина. Така цар Борис се интересува (въпрос 62) какво да прави с червения камък (Argilla rubra L.), с който българите лекуват много болести. Червеният камък бил познат по времето на цар Борис I Червеният камък съдържа стипца и желязо, които му придават противовъзпалителни и усилващи организма свойства. И днес нашият народ го употребява против малокръвие. От въпрос 79 се разбира, че българите носят муски за предпазване от болести и...
Повечето азивтски държави имат свои традиционни медицински методи, които все още се прилагат повсеместно. Билките играят основна роля, но тяхната употреба е съобразена с начина на мислене, който често съществено се различава от този в Западния свят. Сега лекарствените растения се изследват усилено от учените, което би трябвало да спомогне за изясняване на мястото им като лекарства при различни заболявания и може би за откриване на нови техни приложения. Аюрведическата медицина - най-старата система на лечение, известна на хората Индия е родината на аюрведическата медицина - най-старата система на лечение, известна на хората. Днес тя продължава да е на почит и използва холистичния подход, при който здравето е обект на интерес от гледна точка на човека като цяло. Родена по...
Светът на растенията представлява огромно хранилище на активни химически съединения. Почти половината от лекарствата, които използваме днес, са с билков произход, а една четвърт от тях съдържат растителни екстракти или активни химически субстанции, извлечени направо от растения. Още много предстои да бъдат открити, описани и проучени; едва няколко хиляди са изучени досега. По целия свят продължават да се търсят растителни видове, които биха могли да залегнат в основата на нови лекарства. От древността Хората винаги са използвали растенията, за да облекчават болките си. Първоначално са им приписвали магическа сила, а след това постепенно са започнали да разпознават свойствата им. Сега можем да се възползваме от наученото за тях, защото предците ни са откривали в течение на векове кои от тях...
