Лазаркинята е лечебно растение със широкоспектърно приложение - от кашлица и жълтеница, до диария и главоболие. Лазаркинята (Asperula odorata L.) от сем. Брошови се среща из сенчестите и влажни мести главно в буковите гори в цялата страна.
Описание
Многогодишни тревисто растение с право, четириръбесто, прешленесто стъбло, високо до 60 см, и трайно, пълзящо коренище. Листата са ланцетни, разположени прешленовидно. Наредени са звездообразно, като от долната страна са окосмени заедно със стъблото около прешлена. Цветовете са бели, фуниевидни и прикрепени на дълги дръжки. Те са разположени в съцветие полусенник на върха на стъблото и има приятна миризма, четирилистна чашка, четирилистно венче и 4 тичинки. Плодът е зелен, двугнезден и сух, разпада се на 2 орехчета. Медоносно растение.
Използваема част
С лечебна цел се берат стръковете на растението, брани преди или в началото на цъфтежа, май-юни. Сушат се бързо на сянка или в сушилня до 35°С. Изсушената билка е с тъмнозелен цвят, с кумаринова миризма и слабо горчив вкус. Опакова се в книжни чували. Запазва се в сенчесто и проветриво помещение.
Химичен състав
Билката съдържа кумаринов гликозид, който при сушене освобождава част от кумарина, асперулозид, танини, горчиви вещества, етерично масло, смола и др. Лечебно действие и приложение. Действа омекчително (при кашлица), пикочогонно, потогонно, болкоуспокоително. В българската народна медицина лазаркинята се употребява при задух, кашлица, пясък в бъбреците и жлъчката, жълтеница, болести на далака, истерия, главоболие, сърцебиене, безсъние, стомашни болки и др.
Външно билката се използва за компреси при циреи, трудно зарастващи рани, кожни обриви и др.
Начин на употреба
2 супени лъжици стрити стръкове се заливат с 400 г вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Публикувайте коментар