Българската народна медицина води началото си от времето на траките, славяните и прабългарите. Не знаем много за дейността на народната и официалната ни медицина нито през Първото, нито през Второто българско царство. От въпросника на цар Борис I, изпратен до папа Николай I в 869 г., се вижда, че българите използват народната медицина. Така цар Борис се интересува (въпрос 62) какво да прави с червения камък (Argilla rubra L.), с който българите лекуват много болести.
Червеният камък бил познат по времето на цар Борис I
Червеният камък съдържа стипца и желязо, които му придават противовъзпалителни и усилващи организма свойства. И днес нашият народ го употребява против малокръвие. От въпрос 79 се разбира, че българите носят муски за предпазване от болести и за здраве. Липсват сведения за нашата народна медицина и през Второто българско царство.
Само в „Шестоднев“ на Йоан Екзарх от 1263 г. в един малък речник са записани някои болести и лекарства. Твърде интересно е тук, че за плеврита, наричан от народа ребреница, се препоръчва лекуване с върба, топола и кукуряк, които се прилагат и днес в народната ни медицина и което е научно обосновано. След падането на България под турско робство нашият народ е лишен от всякаква медицинска помощ. Ниското ниво на хигиената в селата и градовете са причина за появяването на много епидемии. За детско здравеопазване не може да става и дума. Здравето на народа е в ръцете яа случайни хора, без каквато и да е било подготовка.
Някои болести и лекарства са записани в „Шестоднев“ на Йоан Екзарх
По това време широко разпространение намира арабската медицина, която оказва влияние върху медицинските познания в турската империя. Именно от тогава датират ръкописните лекарственици, наречени дамаскини, в които наред с описанията на лекарства против болести намираме и „рецепти“ против змейове, таласъми, вампири, зли духове и уроки, всевъзможни заклинания, баяния, врачувания, магии, пророкувания и пр. В ръкописните материали по народна медицина, записани през 1576 г. от Али Мехмедов, се съдържат различни рецепти, някои от които против главоболие, зъбобол, треска и др.
През 1780 г. е написан лекарственикът на поп Григорий, през 1804 г. - лекарственикът на дядо Илийчо Спицарина от Свищов, по същото време е съставен и лекарственикът на Тумпаров от Самоков, а през 1833 г. — лекарственикът на Иванчо Келифар. Най-често срещаните в тези лекарственици лечебни растения са индийското орехче, канелата, карамфилът, саръсабурът, сънотворният мак, исиотът (джинджифил).
Индийското орехче, канелата, карамфилът, сънотворният мак и джинджифилът били най-често използваните лечебни растения
Като лекарства от животински произход се препоръчват зайча или меча мас, овча лой, животинска кръв, животинска жлъчка, както и пчелен мед и восък, а от неорганичен произход — червен камък, каменна сол и др. Безспорно най-голямо място в нашата народна медицина заемат лекарствените растения, или билките, чието име произлиза от старобългарската дума „биле“. Оттам и народните лечители се наричали билери. В миналото прочути в българските земи били билерите главно от Кюстендилско, Дебърско, Златна Панега, Воденско и особено от Янинско.
В България билерите били две категории — едни, които живеели в градовете и големите села и се казвали хекими, и други пътуващи, които били непрестанно в движение. Като обикаляли градовете и селата, те не само продавали билки, но правели и малки операции, главно на „перде“ на очите. Освен от билерите, билки се продавали и в така наречените ахтарници или спицерии. С лекарствени растения билерите се снабдявали от околностите на местността, в която живеели, като малка част била доставяна от чужбина.
Пътуващите лечители най-често правели операции от „перде“ на очите
Брането на билките ставало главно на Гергьовден, на Св. Св. Константин и Елена и най-вече на Еньовден, наричан от нашия народ Св. Иван Билобер. Лекарствата, които билерите давали, били в различна форма, но главно във вид на чай, прахове, маджуни, компреси, бани и др. Въпреки че народните лечители в някои случаи са причинявали вреда на болните, бил натрупан ценен опит. Показателен в това отношение е примерът с народния лечител Иван Раев, чийто оригинален метод за лекуване на сънната болест с корените на билката лудо биле е възприет от световната медицинска наука под името „българско лечение“.
Съкровищницата на народния опит в областта на здравеопазването е предмет на обстойно изучаване, при което всичко ценно в нея се възприема и се внедрява от нашата фармацевтична промишленост. Не малко лекарства, като нивалин, белазон, леунорин, ескувазин, винкапан, антралакс, розалин и др., приготвени от нашите билки, разнасят славата на България по света.
Публикувайте коментар