Невенът (Calendula officinalis) е познат като лечебно средство още от Древна Гърция. Оттам идва легендата за младата гъркиня Калтха, която била влюбена в бог Аполон. Всяка вечер тя заставала в полето и се надявала да го зърне, макар и за кратко. Той така и не се появил. От нещастната любов момичето се поболяло и издъхнало, а на нейно място поникнало цвете в багрите на слънчевия залез. Нарекли го календула (невен).
Името на билката на български език означава буквално „не вехна“ (диал. „не вена“). Народът го нарича още дъждовно цвете, тъй като по него се гадае дали ще вали. Смята се, че ако след седем часа сутринта цветчетата са затворени, то съвсем скоро предстои дъжд. В Средна Европа и Средиземноморието са разпространени около 20 вида невен - с пълни цветчета, със светли или тъмни тичинки, но всички те са равностойни в лечебната си сила.
Едно от най-силните здравословни свойства на невена е при заболявания на черния дроб и спазми на вътрешните органи. В народната медицина растението се събира и прилага с цветовете, стъблата и листата, които трябва да се берат при силно слънце, тъй като тогава лечебната им сила е най-голяма. Като кръвопречистващо растение то е най-добрият помощник при инфекциозна жълтеница.
Невенът помага при трудно заздравяващи рани, както и при гъбични заболявания във влагалищната област. При подобен проблем се препоръчват промивки и бани с чай от невен. За една баня са нужни 50 г изсушен или четири препълнени шепи пресен невен.
Тинктура от невен, разредена с преварена вода, е особено подходяща за компреси при рани, контузии, вътрешни кръвоизливи, разтегляне на мускули и гнойни язви и отоци. Пресните белези могат да изчезнат, ако се мажат продължително време по няколко пъти на ден с пресен сок от невен. Сокът действа благотворно при пигментация и старчески петна.
Вътрешно невенът се прилага под формата на чай за заболявания на стомашния и чревен тракт, при спазми и язви в стомаха, както и при възпаления на дебелото черво и кръв във урината. Чаят от невен е чудесен помощник и при вирусни заболявания. Сок от пресни дръжки на невен премахва брадавици и краста, а чаената запарка лекува лишеи и подувания на жлезите, когато с нея се мият пострадалите места. Миенето на очите с хладък чай от невен усилва зрението.
Но може би най-известната употреба на невена е, когато от него е приготвен мехлем. Мазилото помага при възпалени вени, незаздравяващи язви на разширени вени, фистули, подутини от измръзване и рани от изгаряне. Използва се и при гръдни язви, дори когато имат злокачествен характер (рак на гърдата). Мехлемът от невен е чудесен помощник и при гъбички по краката.
Начин на приготвяне по рецептата на Мария Требен: Взимат се 2 шепи невен и 250 мл чиста свинска мас. Измитите и добре подсушени цветчета, заедно със зелените дръжки, нарязваме на ситно. Поставяме ги в стъклен съд, заедно със свинската мас. Загряваме сместа на много слаб огън, за да не прегорим мазнината.
След като цветовете на невена се позапържат леко, разбъркваме и отстраняваме от огъня. Покриваме го с фолио и оставяме да престои на хладно 24 часа. На следващия ден сместа леко се затопля, но на водна баня. Филтрира се през ленена кърпа и се насипва в предварително приготвени чисти и сухи стъклени бурканчета. Съхраняваме в хладилник.
Този крем е много подходящ за масажи, за рани, получени след изгаряне, за предпазване от изгаряне при първите дни от излагането ни на слънце-кожата по-бързо се възстановява след слънчевите бани. Кремът действа благотворно при възпалени вени и хемороиди. Използва се и с чисто естетична цел – предпазва от стрии по време на бременност и пази кожата еластична и млада.
Публикувайте коментар