Обикновената синя жлъчка, наричана още цикория, е разпространено лечебно растение. Ценена от древните римляни, които я отглеждали като зеленчук, дивата синя жлъчка (Cichorium intybus L.) е обичайна гледка из запустели земи и край пътищата в България и цяла Европа. Достигащо до 1 м на височина, това издръжливо многогодишно растение цъфти през лятото до ранната есен. Повечето цветове са яркосини, но се срещат и розови или бели. Използвани части С лечебна цел се използват листата, цветовете и корените на синята жлъчка. • Листата се събират, когато растението е разцъфнало, и се използват за запарки или се консумират като зеленчук. • Листата и корените могат да се берат по всяко време на годината, ако ще се използват пресни, или през късното лято,...
Произхождаща от Европа, овчарската торбичка (Рastoris Brassiraceae) е бурен, който вирее по диви места навсякъде из България. Нежните изправени стъбла завършват с гроздове от дребни бели цветове, а плодовете (шушулчици) имат форма на малки торбички, откъдето билката носи името си. Освен медицинското си приложение, тя има дълга история и като ядливо растение. Отглеждане Овчарската торбичка се развива добре на бедна почва. Засейте я на слънчево или леко сенчесто място. Използвани части За лечение и профилактика се използват всички надземни части на растението. Събират се по всяко време на годината. Активните му съставки губят част от свойствата си при дълго съхранение. Състав Овчарската торбичка съдържа силно действащо етерично масло в допълнение към вещества като холин, ацетилхолин и тирамин, както и флавоноиди....
Билката горицвет (Adonis vernalis L.) е позната под много имена - жълт божур, зайчи мак, кукувиче око, слети коса, опадикос, но всички те се отнасят към чудно красивото жълто лечебно растение от сем. Лютикови. Около растението има и романтична легенда от древногръцките митове – любимият на богинята Афродита Адонис бил убит от диво прасе при лов. В единият вариант на легендата, Афродита превърнала тялото на възлюбения си в красиво цъфтящото растение, а в другия, там където се проляла кръвта на Адонис, поникнал горицвет. Оттам идва и латинското наименование на лечебното растение. Разпространение на горицвета Горицветът расте по ливадите, пасищата, поляните, каменливите и варовитите почви из цялата страна. Описание на горицвет Многогодишно тревисто растение с високо до 30 см стъбло, слабо...
Лечебната ружа (Althaea officinalis), известна още като бяла ружа, бял слез, блатен слез, е част от сем. Слезови. Разпространена по влажни места из цялата страна, лечебната ружа може да достигне до 1 м височина. Стъблата и големите листа са покрити с мъх. През късното лято за кратко време се появяват деликатни бели, розови или тъмночервени цветове, а след тях се образуват плоските кръгли плодове. Лечебната ружа обаче се цени главно заради дебелите си бели влакнести корени, които древните римляни са смятали за деликатес. Корените се изкопават през есента, две години след първоначалното засаждане. Те се изсушават и се прилагат под формата на запарки, прахове, екстракти и сиропи. За запарки се използват листата на растенията, собирани през лятото. Коренът от лебечна...
Обикновената коприва (Urtica dioica) е широко разпространена в България като расте из ровове, по сечища, пустеещи земи, край реки и мочурливи места. Стъблата й до XVII в. са били широко използвани заради влакната си и от тях се е правел здрав плат, наподобяващ лен. В германската армия от подобни тъкани шиели униформи през Първата световна война, когато имало недостиг на памук. Обикновената коприва се събира през пролетта и ранното лято преди цъфтежа, когато парливите власинки са богати на хистамин и серотонин. Листата се употребяват пресни или се изсушават за приготвяне на запарки. Корените могат да се изсушат или стрият на прах, или да се използват пресни. Листата и корените се смилат за извличане на сок. Листата съдържат желязо и витамин...
