Обикновената коприва (Urtica dioica) е широко разпространена в България като расте из ровове, по сечища, пустеещи земи, край реки и мочурливи места. Стъблата й до XVII в. са били широко използвани заради влакната си и от тях се е правел здрав плат, наподобяващ лен. В германската армия от подобни тъкани шиели униформи през Първата световна война, когато имало недостиг на памук.
Обикновената коприва се събира през пролетта и ранното лято преди цъфтежа, когато парливите власинки са богати на хистамин и серотонин. Листата се употребяват пресни или се изсушават за приготвяне на запарки. Корените могат да се изсушат или стрият на прах, или да се използват пресни. Листата и корените се смилат за извличане на сок. Листата съдържат желязо и витамин С, който улеснява усвояването на желязото.
УПОТРЕБА НА ОБИКНОВЕНА КОПРИВА В МЕДИЦИНАТА
„Жиленето“ с коприва по засегнатите части от тялото е отдавна познат лек за болезнени ревматични стави. Обикновената коприва се предписва вътрешно като диуретик, тъй като може да повиши отделянето на натрий и урея и по този начин да облекчи ревматичните и артритните оплаквания. Освен това листата имат и силно противовъзпалително действие, както се доказва от някои изследвания, проведени в Германия през 1999 г.
Запарката от обикновена коприва представлява добър тоник, който стимулира апетита, осигурява желязо на организма и противодейства на умората. Коренът може да помогне при някои проблеми с простатата и уринирането. Това се потвърждава от германско проучване, публикувано в Planta Medica през 2000 г., доказващо, че коренът забавя простатната хиперплазия.
Италианско изследване, проведено през 2002 г., установява, че екстракт от корените може да понижи кръвното налягане. Освен това в тях има и други компоненти, особено калций и калий, както и феноли и флавоноиди. Парещите власинки съдържат хистамин, серотонин и ацетилхолин. Корените са богати на полизахариди, лецитин, фенолни съединения и стероли. Растението се използва външно при акне, екзема, мазна кожа и пърхот.
СЪБИРАНЕ НА ЛИСТА, СТРЪКОВЕ И КОРЕНИ
С лечебна цел се използват свежите листа, стръковете и корените. Листата и стръковете се събират през май-юни, преди цъфтежа на растенията. Сушат се на слънце, като през първия ден се разбъркват и обръщат най-малко 4-5 пъти, за да не се допусне запарване и побеляване на дрогата. Смята се, че са напълно изсъхнали, ако след бъркане с ръка вътре в купчината не се установи затопляне.
Корените се събират или много рано напролет или септември-ноември като се изкопават, изчистват се от пръст и се измиват веднага с течаща вода. Корените се сушат на открито при слънчево време или в закрити проветриви помещения. Изсушени, те не губят свойствата си в продължение на три години.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОБИКНОВЕНАТА КОПРИВА
Запарката се приготвя от 3-6 г изсушена коприва, накисната в 1 чаша вряла вода за 10 минути и прецедена. Пие се по 3 чаши на ден. Консумацията ежедневно на една или две чаши чай от коприва е от полза за всеки. Чаят от билката повишава работоспособността, концентрацията и премахва умората и отпадналостта.
Страдащите от интензивен косопад могат да си помогнат с коприва. 100 г нарязани листа от коприва се залива с 0.5 л вода и 0.5 л оцет. Сместа се вари 30 минути и се прецежда. Вечер преди лягане косата се изплаква с така приготвената отвара.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Копривата е богата на витамин К, поради което и не е подходяща добавка при терапия с кумаринови антикоагуланти.
Публикувайте коментар