Индийското орехче (Мyristica fragrans), наричано още мускатово орехче, е популярна източна подправка, но то има и много лечебни свойства. Основната съставка - миристицин, действа благотворно за облекчаване на болката, намалява лошия холестерол, подобрява паметта и сексуалното желание, успокоява при тревожност, стимулира храносмилането. История на индийското орехче В периода IV-XVIII век индийското орехче е в центъра на „кървави” войни за това кой е неговият притежател и кой ще го разпространява. Спорът е между холанци, португалци, французи и англичани. Претенции предявяват и Молукските острови в Индонезия, докато англичаните най-накрая осъзнават, че спокойно могат да отглеждат индийско орехче сами на собствената си територия – на Карибите. Днес Молукските острови и Гренада са най-големите доставчици в света. Индийското орехче има вкус, несравним с никой друг. Неговият...
Лечебната ангелика (Angelica officinalis) е многогодишно растение, което достига до 150 см височина и принадлежи към семейство Сенникоцветни. Расте из влажни сенчести места край реки и потоци. Нарича се още Лечебна пищялка, Ангеликово дърво, Holy Ghost, Wild celery, а външно прилича на отровния бучиниш, затова трябва да се използва след точно определяне на растителния вид. Използваема част на ангеликата Използват се листата, стъблото, семената и плодовете, но най-вече корените на растението. В корените на растението се съдържат танин, кумарини, лактон, архицин, флавоноиди, бета-ситостерол, ангеликова и валерианова киселина, витамин B12, ниацин, фолиева киселина. Плодовете на ангеликата съдържат етерично масло, тлъсто масло, кумаринови производни - ксантоксол, фурокумарина фелоптерин, бергаптен, ксантотоксин, императорин и др. Лечебни свойства и приложение на лечебната ангелика През 1665 година става...
Резенето (Foeniculum officinale Al.), наричано още див копър, копрец, полски копър, аптекарски копър, морач, фенел, фенхел, сминд, лъжлив сминдух, е широко разпространена билка в България. Разпространение и описание Резенето е култивирано растение, но се среща и в диво състояние по скалистите и варовити почви, главно в южните райони на България. Представлява многогодишно тревисто растение с право, на върха разклонено стъбло, високо до 2 м. Цветовете са жълти, дребни, с петлистно венче и 5 тичинки; събрани са в съцветия сложни сенници с 10-12 главни сенникови лъча. Плодът е кафявозелен. Растението цъфти през юни-юли. Резенето е медоносно растение. Използваема част Използва се плодът на растението. Резенето се жъне малко преди узряването на семената, август-септември, за да не се изронят. Растенията се оставят...
Обикновената синя жлъчка, наричана още цикория, е разпространено лечебно растение. Ценена от древните римляни, които я отглеждали като зеленчук, дивата синя жлъчка (Cichorium intybus L.) е обичайна гледка из запустели земи и край пътищата в България и цяла Европа. Достигащо до 1 м на височина, това издръжливо многогодишно растение цъфти през лятото до ранната есен. Повечето цветове са яркосини, но се срещат и розови или бели. Използвани части С лечебна цел се използват листата, цветовете и корените на синята жлъчка. • Листата се събират, когато растението е разцъфнало, и се използват за запарки или се консумират като зеленчук. • Листата и корените могат да се берат по всяко време на годината, ако ще се използват пресни, или през късното лято,...
