Индийското орехче (Мyristica fragrans), наричано още мускатово орехче, е популярна източна подправка, но то има и много лечебни свойства. Основната съставка - миристицин, действа благотворно за облекчаване на болката, намалява лошия холестерол, подобрява паметта и сексуалното желание, успокоява при тревожност, стимулира храносмилането. История на индийското орехче В периода IV-XVIII век индийското орехче е в центъра на „кървави” войни за това кой е неговият притежател и кой ще го разпространява. Спорът е между холанци, португалци, французи и англичани. Претенции предявяват и Молукските острови в Индонезия, докато англичаните най-накрая осъзнават, че спокойно могат да отглеждат индийско орехче сами на собствената си територия – на Карибите. Днес Молукските острови и Гренада са най-големите доставчици в света. Индийското орехче има вкус, несравним с никой друг. Неговият...
Нарът е обвит в мистичност плод, които според поверията се е срещал и в Райските градини. Известен е със своите чудотворни качества, познат ни е още от Библията, но днес той безспорно е причисляван към групата на супер плодовете. В миналото нарът е бил свързван с не малко легенди, а латинското му наименование „granatum” се превежда като „зърнест” – скъпоценният алено-червен камък носи името гранат. Нарът има семенца, които са известни със своя яркочервен цвят, деликатно обвити в прозрачност и вкус, който приятно освежава и събужда сетивата със сладко-кисели нотки. Нарът понижава лошия холестерол Нарът насища кръвта с кислород и помага срещу лошия холестерол. Семенцата му съдържат лимонена киселина и полифеноли, с изключително значение за тонуса и кръвоносните съдове. Прясно...
Лечебната ангелика (Angelica officinalis) е многогодишно растение, което достига до 150 см височина и принадлежи към семейство Сенникоцветни. Расте из влажни сенчести места край реки и потоци. Нарича се още Лечебна пищялка, Ангеликово дърво, Holy Ghost, Wild celery, а външно прилича на отровния бучиниш, затова трябва да се използва след точно определяне на растителния вид. Използваема част на ангеликата Използват се листата, стъблото, семената и плодовете, но най-вече корените на растението. В корените на растението се съдържат танин, кумарини, лактон, архицин, флавоноиди, бета-ситостерол, ангеликова и валерианова киселина, витамин B12, ниацин, фолиева киселина. Плодовете на ангеликата съдържат етерично масло, тлъсто масло, кумаринови производни - ксантоксол, фурокумарина фелоптерин, бергаптен, ксантотоксин, императорин и др. Лечебни свойства и приложение на лечебната ангелика През 1665 година става...
Валерианата (Valeriana officinalis) е билка, чието най-известно действие е свързано с облекчаване на напрежението и успокояване на нервите. Известна е още като лечебна дилянка, лечебен или котешки корен, а у нас се среща предимно по влажни и сенчести места. Използваемата част от растението е коренището. То притежава силна, характерна валерианова миризма. Събира се през есента и след почистване и измиване се изсушава в сушилня при температура не по-висока от 35°C. ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА БИЛКАТА ВАЛЕРИАНА Коренищата от валериана съдържат етерични масла – алфа-пинен, бета-пинен, лимонен, камфен, валерианова киселина, валепотриати, алкалоиди, а основното седативно действие на билката се дължи на валепотриатите. Те спомагат растението да успокоява централната нервна система, да подобрява съня, да действа противогърчово и спазмолитично. Изследване показва, че от...
