Коренищата се берат рано напролет, преди развитието на растението, или късно наесен (ноември). Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня до 50°С.
Химичен състав на копривата
Листата съдържат витамин К, гликозида уртицин, дъбилни и белтъчни вещества, мравчена киселина, витамин С, витамин В2, провитамин А, пантотенова киселина, сйтостерин, хистамин, (3-каротин, ксантофил, виолаксантин и др. Коренището съдържа скорбяла, дъбилни вещества и др.
Лечебно действие и приложение
Копривата действа противоревматично, усилващо, кръвоспиращо. Прилага се при болести на ставите (ревматизъм, артрит), мускулни болки, след боледуване (при малокръвие), сърбежи, младежки пъпки и др.
В българската народна медицина копривата се предписва още при маточни и хемороидални кръвотечения,при нарушение на менструацията в климактеричния период, при хронични варикозни язви и авитаминози, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация, копривна треска, захарна болест, виене на свят, главоболие, задух, припадъци, жълтеница, стомашни и чревни болки, за увеличаване на млякото у кърмачките, при чернодробни и жлъчни страдания и др.
Начин на употреба
2 супени лъжици от листата се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От коренищата се взема 1 супена лъжица и се вари 10 мин. в същото количество вода. Пие се по същия начин.
В нашата народна медицина се използва още гръцката коприва (Urtica urens L.), която е по-ниска и има едро назъбени дребни листа; употребява се при същите болести. Също и бялата мъртва коприва (Lamium album L.), която има високо разклонено стъбло в се употребява за регулиране на нередовна и недостатъчна менструация, при бяло течение, безсъние, болести на далака, хемороиди, кожни, обриви и др.
Публикувайте коментар