Магданозът (Petroselinum crispum) е сред най-разпространените подправки у нас, като е познат на човечеството преди повече от две хилядолетия. За пръв път е открит в Средиземноморието – Тунис, Алжир и Южна Италия. В Древна Елада е бил приеман за свещено растение и с него са украсявали главите на победителите в лекоатлетическите състезания за атлети.
Най-голям принос за славата на магданоза има Карл Велики
Смята се, че най-голям принос за славата на магданоза има Карл Велики, който го е отглеждал в собствените си градини и високо го е ценял. В древността магданозът е бил използван повече за лечение. Римляните например са лекували с него бъбречни заболявания. Едва през Средновековието зелената подправка започва да се използва за овкусяване на ястия. В различните кухни се прилага по различен начин. В Германия най-ценени са корените на растението. Консумират се настъргани в салати. Във Великобритания най-обичани са листата, от които се приготвя магданозено желе.
Магданозът съдържа повече витамин С от портокалите
Магданозът съдържа повече витамин С от портокалите – само в 20-30 грама от подправката се съдържа необходимата дневна доза от витамин С за възрастен човек. Освен това магданозът съдържа още желязо, калий, калций, фосфор, цинк, каротен, витамините В1, В2, К, РР, 2-7% етерично масло, флавона апигенин. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин — токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. Корените съдържат малко етерично масло с главна съставка апиол, флавоноиди - апигенин и негови гликозиди, фурокумарини и полиацетилени.
Действие на магданоза
Апетитовъзбуждащо, газогонно, пикочогонно и тонизиращо матката. Листата и корените се прилагат при при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, хепатит, камъни в бъбреците и жлъчката. Облекчава уринирането, особено при възрастните мъже с хипертрофия на простатата. Подобрява функционирането на бъбреците и ги подпомага да отделят натрий и вода. Предпазва и от появата на бъбречни камъни.
Подпомага дейността на сърцето и кръвообращението, препоръчва се при анемия. Този ефект е бил познат още на древните германци, които са приготвяли напитка от магданоз и червено вино за по-добра циркулация на кръвта. Благодарение на високото съдържание на желязо, магданозът е много полезен за производството на червени кръвни телца.
Магданозът е със силно противовъзпалително действие
Магданозът е със силно противовъзпалително действие и се прилага за лечение на ревматоидни артрити и остеоартрити, различни инфеции и простуда. Премахва токсините и прочиства кръвоносните съдове, ставите и черния дроб, повишава значително имунитета. Друг популярен ефект на магданоза е върху зрението. Прясно изцеденият сок помага при катаракта, блефарит, конюнктивит, офталмия, възпаление на роговицата и на очния нерв.
Ако се приготви сок от магданоз и цикория, той облекчава възпалените очи. Извлек от корените на магданоза се прилага при болезнена менструация (регулира кръвотечението и премахва болката). Дрогата не трябва да се прилага при бременни, понеже може да предизвика продължителен спазъм на матката и загиване на плода. Сокът от листата на магданоза се използва външно при петна и обриви по кожата, при ужилване от насекоми, за „разнасяне“ на млякото след прекъсване на кърменето и др.
Начин на употреба
Препоръчва се извлек от 1/2 чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 см3 вода, който се изпива за 1 ден. Прилага се и запарка от 4 чаени лъжички корени на 1/2 л вряща вода, която се прецежда след 15 мин и се изпива за 2 дни. Добър ефект ce получава и със сока от прясното растение в доза 100-150 г.
Публикувайте коментар