Едно от най-целебните растения, чиито плодове събираме наесен, е черният бъз (Sambucus nigra). Дребните плодчета са богати на пектин, целулоза и антицианови съединения, които помагат за неутрализирането на свободните радикали. Действат потогонно, слабително, диуретично и способстват за понижаване на високата температура, което се дължи предимно на гликозидните вещества. Плодовете са богати на ценни минерали и микроелементи, които най-често не достигат в храната през зимата. Ако се изсушат правилно, витамините в тях се запазват в голяма степен. Затова плодовете на черния бъз са едно от най-популярните средства за повишаване на имунитета.
Известна е една случка, която лечителят Петър Димков разказва в своя “Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се пресягаше да захапе змията... Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея... Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията... И не я остави, докато не я прегриза и умъртви...От тогава е и моят интерес към черния бъз... Това е едно чудно растение... Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава... А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние...”.
Рецептата за приготвяне на сироп от черен бъз е лесна за изпълнение. Събират се само добре узрели плодове бъз (неузрелите са токсични!) и се нареждат в големи буркани. Поставя се ред бъз, ред захар, докато стъклените съдове се напълнят. Последният слой трябва да бъде от захар и да е плътен. Бурканите се покриват с марля, за да може сместа да "диша" и се съхраняват на тъмно. След 40 дни всичко се прецежда, а последните няколко дни преди това съдържанието трябва да се бърка с дървена лъжица, за да се разтвори добре захарта. От сместа се приема по една чаена лъжичка рано сутрин на гладно, 10 минути преди закуска.
За регулиране на обмяната се препоръчва една супена лъжица изсушени бъзови плодове, които се накисват от вечерта в 200 мл хладка вода. На сутринта течността се прецежда, затопля се и се изпива на гладно. Поради високото съдържание на витамин С в плодовете, чай от плодове на черен бъз е подходящ за пушачи, които се нуждаят от добавки на витамин С.
Външно приложение: За бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления.
Внимание! Черният бъз е умерено отровно растение. Неотровни са само зрелият плод и обвивката му (без семената) и цветовете. Премерената доза е от голямо значение, а предозирането провокира гадене, разстройство, учестено уриниране и др. Корените и кората в големи дози възпаляват лигавиците на стомах и черва. Листата, кората и плодът в по-голямо количество действат отровно. Да се приемат по лекарско указание!
Публикувайте коментар