Морковът (Daucus carota L.) е зеленчуково растение с различни сортове, което се отглежда в цялата страна. Съществуват около 60 вида, главно в Средиземноморието, но също в Америка, Африка, Австралия и др. Кореноплодите на обикновения морков съдържат етерично масло до 1,6%, в състава на което влизат α-пинен, лимонен, цинеол, геранилацетат, гераниол, каротал, ρ-цимол, азарон, бизаболен и др. Освен това в плодовете се съдържат флавонолови съединения, тлъсто масло, стероли. Богат е на различни каротеноиди, витамини, флавоноиди, кумарини, захари. Морковът има хилядолетно благородно потекло – отглеждането му като култура е започнало в Централна Азия и Близкия Изток. Първоначално морковите не са притежавали добре познатия ни днес оранжев цвят. До късния XVI век морковите са били предимно лилави, заради съдържащите се в тях антоцианини. Това...
Нарът (Punica granatum L.) е силно разклонен храст или дърво, който ражда едри плодове, пълни с множество сочни, червеникави плодчета с кисело-сладък вкус. Разпространен е като градинско растение в южните райони на страната ни и е един от най- екзотичните лечители, който все още не е съвсем добре познат в профилактиката. Нарът е обвит в мистичност плод, които според поверията се е срещал и в Райските градини. Известен е със своите чудотворни качества, познат ни още от Библията, днес той безспорно е причисляван към групата на супер плодовете. Освен плодовете и тяхната кора, използват се и кората на стъблото, клоните и корените. В кората на плодовете се съдържа тритерпеновата урзолова киселина и танини. Какво съдържат зрънцата на нара? Червените на...
Магданозът (Petroselinum crispum) е сред най-разпространените подправки у нас, като е познат на човечеството преди повече от две хилядолетия. За пръв път е открит в Средиземноморието – Тунис, Алжир и Южна Италия. В Древна Елада е бил приеман за свещено растение и с него са украсявали главите на победителите в лекоатлетическите състезания за атлети. Най-голям принос за славата на магданоза има Карл Велики Смята се, че най-голям принос за славата на магданоза има Карл Велики, който го е отглеждал в собствените си градини и високо го е ценял. В древността магданозът е бил използван повече за лечение. Римляните например са лекували с него бъбречни заболявания. Едва през Средновековието зелената подправка започва да се използва за овкусяване на ястия. В различните...
Мечото грозде Arctostaphylos uva-ursi (L.) е вечнозелено пълзящо храстче с бели или розови цветове. Разпространено е по сухи каменливи и скални поляни в иглолистните гори в почти всички наши по-високи планини. Цъфти през юни-юли. Плодовете на растението се консумират от мечките, откъдето идва и неговото наименование. Листата на растението се използват от човека заради лековитите им свойства, още от втори век според някои изследователи. Листата съдържат фенолните гликозиди арбутин и металарбутин, дъбилни вещества, галова и елагова киселина, флавонолови гликозиди (хиперин, изокверцитрин) и гликозид на мирицетина, тритерпеновата урзолова киселина, която за първи път е била изолирана от листата на мечото грозде, откъдето идва названието й. Действие и приложение Листата на мечото грозде се прилагат отдавна при бъбречни заболявания. След серия от...
Лечебните ползи на анасона (Pimpinella anisum) са използвани от много древни цивилизации. Римляните въвеждат анасона в Европа, докато ранните заселници го пренасят в Северна Америка. В древен Рим, често заедно с кимион и копър, анасонът бил добавян към сладкишите, а египтяните го използвали при направата на хляб. Днес билката е широко разпространена сред Средиземноморските народи, но най-често се среща в Испания, Франция и Русия, а, разбира се, и в България. Макар че анасонът е основна съставка в сиропи за кашлица и препарати за гърло, най-добре е да го използвате в естествената му форма или като етерично масло. Лечебни ефекти на анасона Анасонът има различни лечебни свойства. Прилага се при кашлица от различен произход, ларингити и бронхити, ангина, хронични белодробни катари, фарингит,...
