Чаеното дърво (Melaleuca alternifolia), също познато като летен сняг, е растение от сем. Миртови. Характерно за Нов Южен Уелс, Южен Куинсланд и части на Папуа Нова Гвинея, чаеното дьрво е използвано от някои аборигенски племена като лековито растение още преди пристигането на белите заселници. Този вечнозелен храст или малко дърво има бледа хартиеноподобна кора и тесни заострени листа. През лятото образува красиви бели цветове и чашковидни плодни кутийки. Листа и клонки Листата и клонките имат характерна миризма, когато се откършат. Те се дестилират за приготвянето на етерично масло, което се прилага локално или се добавя към кремове, мехлеми и други продукти за външна употреба. В Австралия съществуват над 60 различни вида чаено дърво. Състав В сравнение с другите видове, Melaleuca...
Обикновен репей (Arctium lappa), известен и като голям репей, е разпространен из цялото Северно полукълбо. Вирее край пътищата и стига на височина почти до 1 м. Има морави цветове събрани в съцветия кошнички, наподобяващи тези на магарешкия бодил. Плодовете са покрити с бодливи кукички, с които се закачат за козината на животните и за дрехите. Смята се, че този ефект е вдъхновил изобретяването на системата за закопчаване с двустранна залепяща лента - велкро („котешко езиче“). Набръчканият сивкавокафяв корен отвътре е белезникав и твърд. Растението се събира през лятото, точно преди да се появят цветовете. Коренът може да се приема като отвара или да се използва за производство на таблетки и течни екстракти. В корена се съдържа фруктозна захар, позната като...
Касисът (Ribes nigrum), известен също като френско черно грозде, е отглеждан на много места заради сладките си черни плодове, които са един от най-богатите известни източници на витамин С. Хранителната им стойност варира според региона, в който са брани, като касисът в страни с ярка слънчева светлина и мразовити зими съдържа най-много витамин С. Въпреки че и у нас се култивира, разпространението му е сравнително ограничено. КАСИСЪТ Е МОЩЕН ИЗТОЧНИК НА ВИТАМИНИ Касисът е 4-5 пъти по-богат на витамини от лимона и ягодата, 10 пъти - от ябълката, 20 пъти - от вишната, 100 пъти - от гроздето. Високото му съдържание на витамин С улеснява храносмилането. Плодовете се берат към края на лятото, когато са узрели, и се изсушават много...
Родината на артишока (Cynara scolymus L.) е Средиземноморието, където той е широко разпространен. Въпреки че се използва като зеленчук от XI в., неговите лечебни свойства не са били познати до XX В. Това тревисто-многогодишно растение достига височина до 1,5 м и има дебело, набраздено стъбло. Големите, пересто нарязани листа отгоре са сивозелени и са с белезникаво покритие върху долната си част. Цъфти през лятото с яркорозови цветове, събрани в съцветие кошничка, подобно на магарешкия бодил. Берат се неотворените съцветия и листата на артишока през ранното лято. Листата се изсушават и се влагат в течни екстракти, капсули и отвари. Неотворените съцветия и месестите основи се консумират като зеленчук. Листата са богати на фенолни киселини, в това число и цинарин - горчива...
Къдравият лапад (Rumex crispus L.) е от сем. Лападови и е характерен за Европа и Северна Африка, въпреки че днес се среща навсякъде по света, включително и в България. Расте по ливади, край реки и близо до канали. Израстващ на височина до 1,5 м, той има здрави стъбла, с големи накъдрени по краищата листа. Дребните зеленикави цветове формират гъсти съцветия на върха на растението. Плодът е тристенно едносеменно орехче. Корените се събират през есента и се сушат с цел приготвяне на отвари и течни екстракти. Листата може да се консумират, бланширани като зеленчук - подобно на спанака, и често се прилагат като лапà за облекчаване след опарване с коприва. Къдравият лапад съдържа танини (в това число и катехол), горчиви компоненти,...
