Синя тинтява (Gentiana cruciata L.), наричана още горчивка, е билка за заболявания на стомаха и жлъчката, а в българската народна медицина има и други приложения. Тинтявата е могогодишно тревисто растение с право неразклонено стъбло, високо до 50 см, с вретеновиден корен с множество разклонения. Цветовете са сини, камбанкоковидни, разположени в пазвите на връхните листа. Расте по каменистите места, из храсталаците и горските поляни, по горите и планинските места навсякъде из България. Използваема част За лечебни цели се използва надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юли-август. Суши се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото и листата, без миризма и с горчив вкус. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Химичен...
Резенето (Foeniculum officinale Al.), наричано още див копър, копрец, полски копър, аптекарски копър, морач, фенел, фенхел, сминд, лъжлив сминдух, е широко разпространена билка в България. Разпространение и описание Резенето е култивирано растение, но се среща и в диво състояние по скалистите и варовити почви, главно в южните райони на България. Представлява многогодишно тревисто растение с право, на върха разклонено стъбло, високо до 2 м. Цветовете са жълти, дребни, с петлистно венче и 5 тичинки; събрани са в съцветия сложни сенници с 10-12 главни сенникови лъча. Плодът е кафявозелен. Растението цъфти през юни-юли. Резенето е медоносно растение. Използваема част Използва се плодът на растението. Резенето се жъне малко преди узряването на семената, август-септември, за да не се изронят. Растенията се оставят...
Обикновената синя жлъчка, наричана още цикория, е разпространено лечебно растение. Ценена от древните римляни, които я отглеждали като зеленчук, дивата синя жлъчка (Cichorium intybus L.) е обичайна гледка из запустели земи и край пътищата в България и цяла Европа. Достигащо до 1 м на височина, това издръжливо многогодишно растение цъфти през лятото до ранната есен. Повечето цветове са яркосини, но се срещат и розови или бели. Използвани части С лечебна цел се използват листата, цветовете и корените на синята жлъчка. • Листата се събират, когато растението е разцъфнало, и се използват за запарки или се консумират като зеленчук. • Листата и корените могат да се берат по всяко време на годината, ако ще се използват пресни, или през късното лято,...
Произхождаща от Европа, овчарската торбичка (Рastoris Brassiraceae) е бурен, който вирее по диви места навсякъде из България. Нежните изправени стъбла завършват с гроздове от дребни бели цветове, а плодовете (шушулчици) имат форма на малки торбички, откъдето билката носи името си. Освен медицинското си приложение, тя има дълга история и като ядливо растение. Отглеждане Овчарската торбичка се развива добре на бедна почва. Засейте я на слънчево или леко сенчесто място. Използвани части За лечение и профилактика се използват всички надземни части на растението. Събират се по всяко време на годината. Активните му съставки губят част от свойствата си при дълго съхранение. Състав Овчарската торбичка съдържа силно действащо етерично масло в допълнение към вещества като холин, ацетилхолин и тирамин, както и флавоноиди....
Камшик, охтивче, бутрак (Agrlmonia eupatoria L.) е лечебно растение с жълти цветове от сем. Розоцветни - Rosaceae. Разпространение Расте из храсталаците, покрай пътищата. по ливадите и тревистите места из цялата страна. Описание Многогодишно тревисто растение с окосмено стъбло, достигащо на височина до 1 м, и добре развит корен. Листата са последователни, перести, назъбени, отдолу сиви и влакнести, отгоре - тъмнозелени. Цветовете са жълти, двуполови, дребни, събрани в класовидни съцветия, с петлистна чашка, петлистно венче, 5 до 20 тичинки и 2 плодника. Плодът е лепкав и набразден, с две семена. В прясно състояние билката има приятна миризма. Медоносно растение. Използваема част Бере се надземната част на растението по време на цъфтежа през юни - август, като дебелите вдървенели части на стъблата...
