Лечебната ангелика (Angelica officinalis) е многогодишно растение, което достига до 150 см височина и принадлежи към семейство Сенникоцветни. Расте из влажни сенчести места край реки и потоци. Нарича се още Лечебна пищялка, Ангеликово дърво, Holy Ghost, Wild celery, а външно прилича на отровния бучиниш, затова трябва да се използва след точно определяне на растителния вид. Използваема част на ангеликата Използват се листата, стъблото, семената и плодовете, но най-вече корените на растението. В корените на растението се съдържат танин, кумарини, лактон, архицин, флавоноиди, бета-ситостерол, ангеликова и валерианова киселина, витамин B12, ниацин, фолиева киселина. Плодовете на ангеликата съдържат етерично масло, тлъсто масло, кумаринови производни - ксантоксол, фурокумарина фелоптерин, бергаптен, ксантотоксин, императорин и др. Лечебни свойства и приложение на лечебната ангелика През 1665 година става...
Валерианата (Valeriana officinalis) е билка, чието най-известно действие е свързано с облекчаване на напрежението и успокояване на нервите. Известна е още като лечебна дилянка, лечебен или котешки корен, а у нас се среща предимно по влажни и сенчести места. Използваемата част от растението е коренището. То притежава силна, характерна валерианова миризма. Събира се през есента и след почистване и измиване се изсушава в сушилня при температура не по-висока от 35°C. ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА БИЛКАТА ВАЛЕРИАНА Коренищата от валериана съдържат етерични масла – алфа-пинен, бета-пинен, лимонен, камфен, валерианова киселина, валепотриати, алкалоиди, а основното седативно действие на билката се дължи на валепотриатите. Те спомагат растението да успокоява централната нервна система, да подобрява съня, да действа противогърчово и спазмолитично. Изследване показва, че от...
Брош, Бояджийски брош, Червен брош (Rubia tinctorum) е билка, използвана от древността за боядисване на тъкани и великденски яйца в наситен червен цвят. Методът на извличане на багрило от корените й, дебели колкото молив, се е разпространявал от държава в държава, често пъти тайно и с прилагането на шпионски способи.За лечение също се използва коренището на билката, събрано през есента или ранна пролет. Корените се събират от растения, които са на възраст най-малко 3 години. Те се обелват и след това се сушат за по-нататъшна употреба. Химичен състав на брош Основните вещества, открити в корена на брош, са антрахинонови гликозиди, иридоид, молугин, органични киселини, белтъчини, танини, калций, пектин и захари. Багрилното вещество пурпурин обикновено не е оцветено, но дава червен цвят...
