Блогът на Билкопродавница — Билки RSS



Лечебната ангелика помага от бронхит до артрит

Лечебната ангелика (Angelica officinalis) е многогодишно растение, което достига до 150 см височина и принадлежи към семейство Сенникоцветни. Расте из влажни сенчести места край реки и потоци. Нарича се още Лечебна пищялка, Ангеликово дърво, Holy Ghost, Wild celery, а външно прилича на  отровния бучиниш, затова трябва да се използва след точно определяне на растителния вид. Използваема част на ангеликата Използват се листата, стъблото, семената и плодовете, но най-вече корените на растението. В корените на растението се съдържат танин, кумарини, лактон, архицин, флавоноиди, бета-ситостерол, ангеликова и валерианова киселина, витамин B12, ниацин, фолиева киселина. Плодовете на ангеликата съдържат етерично масло, тлъсто масло, кумаринови производни - ксантоксол, фурокумарина фелоптерин, бергаптен, ксантотоксин, императорин и др. Лечебни свойства и приложение на лечебната ангелика През 1665 година става...

Прочети цялата статия.



Валериана - билката, която сваля напрежението, успокоява нервите и облекчава спазмите

Валерианата (Valeriana officinalis) е билка, чието най-известно действие е свързано с облекчаване на напрежението и успокояване на нервите. Известна е още като лечебна дилянка, лечебен или котешки корен, а у нас се среща предимно по влажни и сенчести места. Използваемата част от растението е коренището. То притежава силна, характерна валерианова миризма. Събира се през есента и след почистване и измиване се изсушава в сушилня при температура не по-висока от 35°C.  ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА БИЛКАТА ВАЛЕРИАНА Коренищата от валериана съдържат етерични масла – алфа-пинен, бета-пинен, лимонен, камфен, валерианова киселина, валепотриати, алкалоиди, а основното седативно действие на билката се дължи на валепотриатите. Те спомагат растението да успокоява централната нервна система, да подобрява съня, да действа противогърчово и спазмолитично. Изследване показва, че от...

Прочети цялата статия.



Брош - билката за боядисване, но и за лечение на много болести

Брош, Бояджийски брош, Червен брош (Rubia tinctorum) е билка, използвана от древността за боядисване на тъкани и великденски яйца в наситен червен цвят. Методът на извличане на багрило от корените й, дебели колкото молив, се е разпространявал от държава в държава, често пъти тайно и с прилагането на шпионски способи.За лечение също се използва коренището на билката, събрано през есента или ранна пролет. Корените се събират от растения, които са на възраст най-малко 3 години. Те се обелват и след това се сушат за по-нататъшна употреба. Химичен състав на брош Основните вещества, открити в корена на брош, са антрахинонови гликозиди, иридоид, молугин, органични киселини, белтъчини, танини, калций, пектин и захари. Багрилното вещество пурпурин обикновено не е оцветено, но дава червен цвят...

Прочети цялата статия.



Черен бъз - мощният имуностимулатор от природата

Черен бъз (Sambucus nigra) е храст, познат още като свирчовина, драмбъз, селешник, мимер. От векове насам са му приписвани много лечебни и дори магически свойства. Черният бъз се среща в покрайнините на горите, шубраци, гъсталаци, крайпътни местности, ливади, ниви, брегове на реки и езера, блата и други зони  до 1500 м. надморска височина. Има го и в крайградските квартали и по селските дворове. Вирее в слънчеви и сенчести места, из храсталаци и градини, покрай огради и често се използва като жив плет.Използваема част на черен бъзИзползват се цветовете на растението, които се берат преди пълното им разцъфтяване, през месеците май-юни; сушат се на сянка или в сушилня до 40 °С; от него се приготвят чайове, отвари, настойки, масла, мехлеми, кремове, тинктури, сиропи,...

Прочети цялата статия.



Синята тинтява повишава апетита, помага при болна жлъчка, лениви черва и стомашни проблеми

Синя тинтява (Gentiana cruciata L.), наричана още горчивка, е билка за заболявания на стомаха и жлъчката, а в българската народна медицина има и други приложения.  Тинтявата е могогодишно тревисто растение с право неразклонено стъбло, високо до 50 см, с вретеновиден корен с множество разклонения. Цветовете са сини, камбанкоковидни, разположени в пазвите на връхните листа.  Расте по каменистите места, из храсталаците и горските поляни, по горите и планинските места навсякъде из България.  Използваема част За лечебни цели се използва надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юли-август. Суши се на сянка или в сушилня до 45°С. Изсушената билка е със зелен цвят на стъблото и листата, без миризма и с горчив вкус. Запазва се в сухи и проветриви помещения. Химичен...

Прочети цялата статия.